Горски кът

В горската дъбрава,
сива врана си припява:
“Кума Лиса ще си хапва праз,
защото сиренцето глътнах аз!”

А пък долу във шубрака,
Лиса търпеливо чака.
“Ще ми паднеш Врано и ще видиш ти,
Лиска в праза ще те задуши!”

Баба Меца пък щастлива,
глог и ягодки събира,
а като хапне тези полове,
и капинки ще си набере.

Дядо Мецоран клатушка се подиря,
плод презрял събира за ракия.
“Цяла зима ще си къркам сам,
и спокоен сън ще знам!”

Бяла беличка овчица,
сладко хрупа си тревица.
Кумчо Вълчо дебне я и си мърмори,
а стомахът му унило пак къркори.

. . .

Така се нижат бавно дните,
на животните диви игрите,
покрай този прашен, криволичещ път-
малката пътечка към Горския Кът.