Лилит

В топла нощ уханна, сладка тя върви към мен,
Създание омайно – тъй прекрасно, тъй потайно…
Видение ли си, кажи? Или жрица мистериозна?
Появяваш се, изчезваш, мамиш с поглед сластен,
Ала стигна ли до теб, устните ти доближа ли
Ти изчезваш! Дяволско видение!
Защо ме мъчиш? Приканваш ме със жест дискретен,
Доближа ли те – отблъскваш ме! Защо, защо
Погалваш нежно ти копнежа в мен, събуждаш бури,
Урагани от желания, лавини от блянове, защо?
Защо ако не смяташ да си моя идваш ти при мен?
Всяка нощ, не далеч след залез виждам нежното сияние
От млечно бялата ти плът, на луната как блести.
О, косите ти златисти как нежно разпиляват се
По нежната ти гръд. Създание, така ефирно,
Като ангел слезнал по стълбите на Рая
право в дверите на моята душа. Разхождаш се
Из мойте мисли, настанила си се там сякаш твой палат са;
Кралице на моите мечти, истинска ли си
Или не си?
Жадно чакам всяка нощ, дори за миг само да те зърна,
Ако ще душата своя да изгубя аз во веки,
По твойта демонична красота. О, любима моя,
Тайнствено видение в нощта.