Кифла с козунак

Вървя си аз към кварталната баничарница, стиснала стишките в юмрук. Наум пресмятам коя дата сме, кой ден от седмицата и още колко ми остава до началото на новата учебна година. Първата ми година в университета… Естествено, обърках и датата, и деня от седмицата, та сметките ми се оплетоха брутално и без да им обръщам внимание се замислих за това как ще си се прибера с закусчица в ръка и ще се размажа пред компютъра с чаша горещ черен чай да гледам новия епизод на Bleach…

И в този момент нещо привлече вниманието ми – „Аааааай стига веееее” – изкрещя моето съзнание. Опашката пред фурната се точеше до зад ъгъла. „Неска май нема да ям” – прошепна разочаровано стомахат ми. Непоправимият ми оптимизъм обаче ме накара все пак да се наредя на опашкатa и да зачакам. Приближих се и се наредих на сами край макета на Китайската стена от хора, когато видях, че тя се състои почти изцяло от униформени младежи О.О

-Гимназисти! – помислих си аз.

-Банички! – мислеха си гимназистите с налудничев блясък в очите, вперени във витрината на фурната.

Ах, сърце студентско-педофилско, недей би така яростно бе! Спри се, спри се!

„Ти си само осми кла~с”

Ама тези бяха по-скоро 10-11 – любимата ми възрастова група… леле-лелеее, край-край XD Уви, единственият по-симпативъртигъзичен не си бе сложил униформата… Много ме доядя, че когато аз бях в гимназията нямахме униформи. Въведоха ги чак последната година и то в края, и то не и за нашия випуск…

Както и да е, очи пълни, ръце празни, разсеяно пристъпвам към прозорчето на баничарницата и поръчвам:

-Една кифла с козунак

- О.О

-?

-?

-Аааааа така де, козуначена кифла ^^’

Взимам закуската овита в салфетка, вървя забързано към вкъщи, че чайят ми изстива, хиля се кат ряпа и си мисля:

„Какъв глупак… Кифла с козунак! XD ”