За токчетата

Според последните не-научни проучвания, носенето на токчета от осем сантиметра на горе значително увеличава разстоянието от точка А до точка Б. Заостреността на тока също оказва влияние – колкото по-тънък е той, толкова по-дълго е разстоянието.

Причини за това парадоксално явление още не са известни. Всеизвестен факт е, че токчетата удължават женските крака и им придават елегантност. В природата по-дългите крака предполагат по-голяма скорост на придвижване. Токчетата обаче, както се оказва, влияят на пространствено-времевия континиум увеличавайки разстоянията и времето, за което те биват изминати и пренебрегват горепосочения факт.

Според по-задълбочени изследвания по темата, ако вземем предвид дължината на токчето умножена по гънките на вътречерепното вещество на индивида движещ се на тях, това би трябвало да се равнява на изкривяването в пространствено-времевия континиум причинено от създаването на съответните токчета умножено по скоростта на светлината разделена на масата по обема на задника ситуиран над токчетата. Естествено не бива да се пренебрегват и факторите „перхидрол” и „силикон” (измерени в литри), които оказват влияние на метода на придвижване. В общия случай факторът „силикон” се среща в съотношение 10 към 1 спрямо количеството сиво вещество на индивида и 1 към 1 спрямо фактор „перхидрол”. Така излиза, че 1 метър извървян от блондинка на токчета над 8 сантиметра, с цици 2,5 литра се равнява като количество изразходвана енергия на маратон 25 км избягани от гладен нигериец гонен от още по-гладни лъвове.

Основно поради тази, а и по други причини, спрямо валутния курс на дойче-марката различаваме два основни метода на придвижване: „скъпа кола/джип” и „пеша”.

При метод на придвижване тип „скъпа кола/джип” токчетата съкращават разстоянието обратнопропорционално на цената на косата. Колкото повече пари са похарчени за возилото, толкова по-кратък изглежда пътят от дома на индивида до кварталния супермаркет, въпреки че на практика той се удължава заради еднопосочността на тесните улички. Този метод е предпочитан поради големия брой удобства и малката физическа натовареност. От своя страна прекомерната употреба на черни джипове с още по-черни стъкла води до тъй наречената „ходова склероза” и способностите индивида да се придвижва пеша намаляват не само по физически, но и от морално-естетически причини, което ни води до заключението, че цветът на косата и (не)наличието на мозъчни гънки, макар и не пряко, оказват влияние на разстоянието изминато от дадения индивид на високи токчета. От горепосоченото може да се изведе еднопосочното равенство „скъпа кола = високи токчета”. Високите токчета обаче не винаги се равняват на скъпа кола, което ни води до точка следваща от нашето изследване.

При метод на придвижване тип „пеша” токчетата удължават пътя правопропорционално на тяхната дължина и обратнопропорционално на дебелината им. Така на пример ако 500 метра се изминават за 3 минути на петсантиметрова платформа, ако бъдат обути десетсантиметрови тънки токчета разстоянието става километър, а времето нужно за изминаването му нараства на 10 минути, което е в несъответствие с неофициалната формула на средностатистическата гимназистка с кецове, която изминава 1 километър за 10 минути при 50% намаление в Тера Нова.

Според непотвърдени данни, употребата на токчета зачестява с напредването на възрастта като следствие от изветрянето на мозъка. Самото изветряне, уви, е необратим процес, който се развива индивидуално при всяка девойка и започва по различно време в зависимост от развитието й. Лек все още не е открит.

_________________________________________________

Докладът е изработен от професор-доктор-академик по неопределени изследвания от катедрата по изучаване на хаоса Яна Колева и младши научен сътрудник по общи науки и философски съждения Желян Спасов.