Алистър в Страната на Чудесата

Седях си аз в парка под едно дебело дърво и си гледах моята работа (така де, пак тайничко гледах порно на PSP-то) докато Деймиън, вярното ми глуповато куче, правеше вечерната си разходка. Традиционната петъчна бутилка бира със водка отпочиваше подпряна на единия ми хълбук докато разсеяно си палвах фаска с най-чиста тревица от оранжерията на братовчед ми. Общо взето вечерта се очертаваше да е приятна.

Тъкмо изглеждах поредния филм („Алиса в страната на порно-чудесата”… биваше си я Алиската), когато близките храсти се размърдаха подозрително. Деймиън, нали си е авджия, се шмугна в храстите да хване „дивеча”, най-вероятно катерица без особен късмет. Храстите се размърдаха отново и съпровождани от бесен кучешки лай от тях избягаха чифт бели кецове.

-Великденски заек! – помислих си аз.

-Глупав наркоман… – помислиха си кецовете и се шмугнаха в хралупата на вековен бук, дъб или каквото беше там.

Деймиън се пъхна в дупката след тях и изчезна. Премингах няколко пъти, доизпуших си фаската и реших да прибера кучето и да си ходя. Може би трябва да послушам братовчед си и да спра да пия и бира… Пролазих до хралупата и надникнах вътре.

-Деймиън!

-Аре идвай бе, глупак, от колко време те чакам в тая дупка! Ще избягат!

-Кво?

Не бях сигурен дали кучето ми проговори, но пределено някой ми каза нещо подобно и ме дръпна за ръката право в хралупата, която се оказа много по-голяма от вътре от колкото изглеждаше от вън. Започнах да падам нагоре. Пропадах все по-нависоко и по-нависоко в тъмата, а около мен се рееха китари свирещи на малки човечета и коне играещи бридж. По едно време ми се стори, че се разминавам и с велосипед разхождащ риба на каишка. Странна работа… Не би ли трябвало рибата да кара велосипеда? И в „Алиса в страната на порно-чудесата” имаше нещо подобно – мацката се завря в една заешка дупка подир едно по-младо маце облечено като зайче. Докато падаше надолу около нея се рееха всякакви секс играчки. А аз получавам само риба с велосипед… Това е несправедливо!

ТРЯЯЯЯС!

Мощен сблъсак с действителността, или поне нещо твърдо колкото нея, прекрати падането ми. Озовах се в хлебарница. Алиса се бе озовала с секс-шоп. Или беше стриптийз бар? Огледах се. Беше пълна с маси и бюфети на които имаше безбройни панерчета с кифли и хлебчета в карирани салфетки. Нямаше голи мадами по пекарски престилки или шапки. Мисля, че би било удачно да има. Но за сметка на това имаше шише със съмнителна изкриста зелена течност и симпатично усмихващо се кексче оставено до нея. Имаше и бележка „Не употребявай!” Е, какво пък, от една глътка да удавя разочарованието нищо няма да стане. Обърнах една юнашка, хапнах си и кексчето, после доизпих шишето и ето, че нищо не се случи. Със свито гърло обаче си спомних, че във филма Алиса изяде някакви забранени черешки и иззад тезгяха излезе един чичка, който като я докопа… Огледах се подозрително за чичковци, но слава богу такива наоколо нямаше. Входната врата изскърца, чу се камбанка. Изтръпнах и бързо долепих гръб към най-близката стена, просто така, за всеки случей.

-Аре ве, нещастник, къде се бавиш!? – излая срещу мен Деймиън. Проклетият черен лабрадор хич не си поплюваше. Кой ли го е възпитавал!?

Тръгнах след него през вратата, но земята изведнъж се набразди и се превърна в море. Странно прозрачно-синьо море, с около 25% съдържание на алкохол и сладникав аромат. Досущ като яхта насред алкохолните вълни се носеше най-големият масур който бях виждал до сега. Мачтата бе кибритена клечка, а платното бе в цветовете на ямайското знаме. Метнах се на масура и се отправих към неизвестното.

Неизвестнотоме застигна под формата на кокаинов бряг. Тъкмо обмислях как да изпуша масурозавъра и едновременно с това да се нашмъркам здраво, когато дочух някой да си припява. Надникнах зад капинака и що да видя! Две малки дъбови бъчонки припяваха песни на Веселин Маринов и се подпираха една друга, за да не се търкулнат по баира. Опитах се да си припомня отново филма. В него Алиса бе срещнала двама тантурести и ниски мъже, които си припяваха песни на Милко Калайджиев. Естествено, тя трабваше да прави с тях тройка, за да я опътят кум къщичката на момичето-заек. Като се замисля, тройка с две бъчви вино не звучи зле.

-Ей, бъчонките, може ли една приказка да си кажем, а?

-Кецовете и песът ти тръгнаха на там! – посочиха микрива пътечка бъчонките.

-А верно, и за това щях да питам. Но първо, дали няма да ме черпите по едно-две-пет винце, а?

Бъчонките подхлъцнаха и изчезнаха, но на тяхно място бе останала чаша червено вино. Примирих се, гаврътнах я и продължих надолу по пътечката. Стигнах до малка миризлива къщичка, разположена насред повяхнала ливадка и зелена мъглица. Предположих, че кецовете живеят тук, а Деймиън е умрял от миризмата, или поне е припаднал някъде. Огледах се за черния пес, но не го видях наоколо. За това пък видях, как кецовете излизат от къщичката и се понасят в галоп през някаква горичка. Когато Алиса бе последвала заека в горичката, там й се бяха случили много хубави неща. Можеше пък и мен да ме огрее!

Гората обаче си бе най-обикновена гора. Разни скучни дървета, храсталаци и една единствена пътека. Тръгнах да бера къпинки, че поизгладнях. Цялата тая работа започева леко да ми писва. Дали пък ако не продължа направо няма да стигна до МакДоналдс? Не може да няма МакДоналдс наоколо! Стигнах до кръстопът.

-А сега пък на къде да тръгна?!

-Зависи до къде искаш да стигнеш. – отговори ми съблазнителен женски глас. Тябва да призная, че това вече не го очаквах. Обърнах се в посока на гласа. Обгърнала с крака един бая дебел клон, на близкото дърво стоеше знойна мадама с котешки уши и опашка. Имаше си и панделка със звънче на врата. Във филма Алиса бе срещната един такъв чичка с уши, но аз бях много доволен, че все още не бях срещал никакви чичковци със съмнителни намерения.

-„Искам да стигна до върха на удоволствията!”- изрицитирах по спомен от филма. Гооосподи, до къде ли не бих искал да стигна с тази жена! Тя се усмихна. В един момент остана само усмивката й да виси във въздуха, после тя се появи от нищото и започна да се кълчи около дървото по-умело и от Miss Pole-dance 2009.

-Тогава няма значение на къде ще тръгнеш, защото всички пътища водят към Рим.

Звънчето на врата й звънна и отново остана само една носеща се във въздуха усмивка.

-Чакай, няма ли поне да… – изчезна. Крайно разочарован продължих през гората. Дочух гласове и музика и скоро стигнах до малка горска къщичка. Около тази не се носеше воня и предположих, че в нея не живеят кецове. Надникнах предпазливо през прозореца. Някакъв чичка с цилиндър шумно сърбаше уиски, а стриптизьорка облечена като кафяво зайче му танцуваше. Имаше и голям хартиен надпис „честити не-рожден ден!” Какви ли не поводи измислят вече хората да се напият!? Реших да не им развалям кефа и си тръгнах. Мислях си за Алиса. Нея я огря при ухиления котарак. А при горската къщичка нямаше чичковци, а две горещи мадами – едната беше кафяво зайче, като стриптизьорката, а другата бе само по папионка и шапка. Имаха си и играчка вибрираща мишка…

Отнесен в блажени спомени за филма изобщо не разбрах кога съм се отдалечил от пътеката. Към действителността ме завърна сблъсакът ми с гигантска гъба. Върху гъбата стоеше зелено крилато елфче, блажено подръпващо си от наргиле и издишващо многоцветен дим. Сякаш пушеше трева с цветовете на дъгата. Не – тук имаше много повече цветове! Преливаха един в друг докато димът се кълбеше и образуваха най-причудливи форми.

-Ей, чиче, какви ги пушиш? – попитах с надеждата и аз да намажа. Елфчето размаха мундщука запявайки „Бръм, бръм, бръм, в гарафата падна!” – Кое падна? – не разбрах аз. Тогава елфчето се изправи, заблестя в още повече цветове, и докато се превръщаше в пеперуда ми каза:

-Едната страна ще ти го направи да пораства, а другата – да се смалява!

-Едната страна на какво?

-На гъбата бе, пъщарнак! – изкряска елфо-пеперудата, размаха клиле и отлетя сред дъжд от блещукащи нещица.

Загледах се умислено в гигандската гъба и си отчупих парче от нея. Вкусна беше. Изчаках да видя какво ще стане. Усетих странно гъделичкане и изтръпване. Стана ми смешно. Поогледах резултата и разбрах, че съм ял от грешната страна на гъбата. Обиколих я, отчупих си по-големичко парче и се натъпках. Резултатър не само че не закъсня, но и беше поразителен. Така ме порази, че ми беше леко невъзможно да продължа да ходя в това ново физическо състояние и се наложи да замезя с още малко от грешната страна. След около час-два ядене на гъби най-сетен улучих задоволителен и удобен размер, закопчах си панталона и продължих в неизвестна посока. За мое щастие, или нещастие, покрай мен отново притичаха кецовете.

-Аха! – помислих си аз.

-Закъснявам! – мислеха си кецовете.

Затичах се след тях и не след дълго стигнахме до казино построено от чипове за покер. (Алиса пък, след като бе преспала с един привидно хомосексуален мъж в трико, бе стигнала до публичен дом построен от вибратри). Влязох пред главния вход и се озовах в абсурдно голяма зала, в която законите на перспективата нещо не ги признаваха. Беше пълно само и единствено с мацки, „облечени” с по 3 карти всяка. И Деймиън беше там. Беше се излегнал в краката на една мацка, кучият му син, и го галеха и глезеха. Огледах се. Нямаше други мъже.

-Извинете, -попитах учтиво – вие харем ли сте, или лесбийско сборище?

Мацките май се повъзмутиха, други се смутиха. Стори ми се, че Деймиън промърморва нещо от сорта на „Тъпак…”

-Какво прави тоя мъж тука? – провикна се най-пищната мацка. Кецовете стояха до нея и ме гледаха лукаво. – Отсечете му главата!

-Коя? – попита предпазливо Деймиън вместо мен. Бях се вдървил не само от страх, но като че ли страхът натделяваше над по-голямата част от тялото ми.

-Долната! – драматично оповести пищната мацка.

Причерня ми пред очите. Не! Това нямаше да го допусна! Хукнах през глава на където ми видят очите. Всичко се въртеше – пода, стените, цветовете, елфчето-пеперуда припяваше. Но те ме настигаха. Събориха ме на земята и едната започна да ме ближе по лицето. Мамка й, какъв гаден дъх само! Успях да я поотблъсна и отворих очи.

-… Деймиън, гадно псе, разкарай се от мен!

Отново бях пот дървото в парка. Лежах на влажната трева, а кучето ми бе олигавило лицето здраво. Главата ме цепеше неземно и когато се надигнах малки цветни екслпозийки превзеха полезрението ми. Спомних си за елфчето и гъбата. Уви, явно е било само сън. Но пък поне главата ми си беше на мястото и в пълна безопастност.

-Хайде да се прибираме – измънках разтривайки слепоочията си. Батерията на PSP-то ми бе паднала и така и не разбрах как свършва филма за Алиса.