Из „Откровението на един смъртник“
1. И зората на новия ден се събуди в гъста мъгла, и нищо се не виждаше. Но проехтя из мъглата глас: малии, глей там!
2. И погледнахме всички към хоризонта, и ето бял кон; и на него ездачка с руса коса – досущ лъвска грива – и дадено ѝ бе леопардово бюстие, и излезе тя като победител, за да победи.
3. И подире ѝ свирачи свиреха и играчи играеха, и зовяха я Чалга.
4. Разсея се леко мъглата на хоризонта и втори глас провикна се: малии, глей там!
5. И излезе друг кон, огнен, с ездачка огнена; и даден ѝ бе голям бюст, да отнеме мира на мъжете, и един друг да се избиват за нея, и зовяха я Похот.
6. И щом разреди се още мъглата трети глас се чу: малии, глей там!
7. И появи се черен кон с ездачка чернокоса; и бе облечена в диаманти и злато, и откъдето минеше стотинка не оставаше.
8. И гладуваха след нея мъжете, и зовяха я Алчност.
9. А когато мъглата напълно се вдигна видя се и четвъртия кон – кафяв жребец звездочел; и яздеше го гола жена с тяло бяло като мляко, и сал канелените ѝ коси прикриваха нежната ѝ гръд.
10. И губеха ума си по нея мъжете, и мряха в копнежи, и зовяха я Смърт.
11. И тръгнаха по земята четирите коннички, и обиколиха я, и превзеха я.
12. Най-първа от първите Чалга вървеше, и като чума плъзна свирнята нашир и на длъж. И оставиха работата си хората, и рипнаха да играят, дорде само свирня им беше в главите.
13. И взе тя душите им, и продължи.
14. И дойде след нея Похотта, и превзе сърцата на мъжете.
15. И сбиха се те за нея, ала никой не можеше да я има, и в отчаяние се напиха и се избиха.
16. А който бе останал в страни се натъкна на Алчност, и ума му взе тя, и той си пръсна парите по нея, за да ѝ угоди.
17. И настана бедност по земята, и никой нямаше грам пара ни за хляб, ни за цигари, ни за алкохол.
18. И дойде най подиря голата Смърт, и омая що бе останало от човека. И умираше той да я има, но бе тя само видение – най-съвършено от съвършените.
19. И умряха от мъка по нея, и настана пустош.
20. И продължиха да маршируват по тленната земя четирите коннички на Апокалипсиса, и де що срещнат смъртник – погубваха го.
21. О, Апокалипсис, твоето име е Жена!
1. И зората на новия ден се събуди в гъста мъгла, и нищо се не виждаше. Но проехтя из мъглата глас: малии, глей там!
2. И погледнахме всички към хоризонта, и ето бял кон; и на него ездачка с руса коса – досущ лъвска грива – и дадено ѝ бе леопардово бюстие, и излезе тя като победител, за да победи.
3. И подире ѝ свирачи свиреха и играчи играеха, и зовяха я Чалга.
4. Разсея се леко мъглата на хоризонта и втори глас провикна се: малии, глей там!
5. И излезе друг кон, огнен, с ездачка огнена; и даден ѝ бе голям бюст, да отнеме мира на мъжете, и един друг да се избиват за нея, и зовяха я Похот.
6. И щом разреди се още мъглата трети глас се чу: малии, глей там!
7. И появи се черен кон с ездачка чернокоса; и бе облечена в диаманти и злато, и откъдето минеше стотинка не оставаше.
8. И гладуваха след нея мъжете, и зовяха я Алчност.
9. А когато мъглата напълно се вдигна видя се и четвъртия кон – кафяв жребец звездочел; и яздеше го гола жена с тяло бяло като мляко, и сал канелените ѝ коси прикриваха нежната ѝ гръд.
10. И губеха ума си по нея мъжете, и мряха в копнежи, и зовяха я Смърт.
11. И тръгнаха по земята четирите коннички, и обиколиха я, и превзеха я.
12. Най-първа от първите Чалга вървеше, и като чума плъзна свирнята нашир и на длъж. И оставиха работата си хората, и рипнаха да играят, дорде само свирня им беше в главите.
13. И взе тя душите им, и продължи.
14. И дойде след нея Похотта, и превзе сърцата на мъжете.
15. И сбиха се те за нея, ала никой не можеше да я има, и в отчаяние се напиха и се избиха.
16. А който бе останал в страни се натъкна на Алчност, и ума му взе тя, и той си пръсна парите по нея, за да ѝ угоди.
17. И настана бедност по земята, и никой нямаше грам пара ни за хляб, ни за цигари, ни за алкохол.
18. И дойде най подиря голата Смърт, и омая що бе останало от човека. И умираше той да я има, но бе тя само видение – най-съвършено от съвършените.
19. И умряха от мъка по нея, и настана пустош.
20. И продължиха да маршируват по тленната земя четирите коннички на Апокалипсиса, и де що срещнат смъртник – погубваха го.
21. О, Апокалипсис, твоето име е Жена!
No comments:
Post a Comment